Разкриха тайната на майсторите на Дъбенското златно съкровище

Вече е ясна технологията, по която са изработвани  най-древните златните накити открити по нашите земи. Древните траки познавали праховата металургия, съобщи откривателят на Дъбенското златно съкровище археологът Мартин Христов.Находките се датират около преди 5000 години от момента на откриването им. Намерените над 20 000 миниатюрни златни елементи бяха подредени от реставраторите на Националния исторически музей в прекрасни колиета и обеци. Сред удивителните по своята изработка златни предмети бе и кинжал с отлично запазено острие, дълго 16 см. Миниатюрните златни мъниста с размери около 2-3 милиметра са били нанизвани на конец или нещо подобно. Как обаче в третото хилядолетие преди Христа е била постигната такава прецизна изработка? При откриването на златното съкровище в Дъбене учените предположиха, че златните елементи са били изработвани под вода, като се е използвал нейния ефект да увеличава размерите на предмета, т.е. водата като лупа. Сега откривателят на Дъбенското съкровище Мартин Христов съобщава, че проучванията дават напълно нова информация – златните предмети от Дъбене са били направени по техниката на праховата металургия, наричана още синтероване.  Частиците речно злато, добивано от златоносната река Стряма, която протича през Дъбенското поле са били свързвани една с друга чрез продължително загряване в калъпчета.

Според Мартин Христов близо до голямото обредно поле край Дъбене, където древните са поставяли своите дарове на Великата богиня майка е имало голям занаятчийски център за производство на златни накити. От тук те тръгвали към вътрешността на континента и стигали до териториите на днешните Сърбия  и Хърватия.

Откритието на Мартин Христов през 2004 година бе истинска сензация не само за археологията, но и за хората от Дъбене. Тази земя се обработва от хилядолетия с рало, винаги тези плодородни места  са били  житни и царевични ниви.  Хората обаче не подозирали, че само на около 50-тина сантиметра под повърхността на земята се крие такова богатство. При откриването на златните елементи – съставни части от накити, жителите на селото, а и главно голяма част от карловци свързаха бъдещата слава на региона с това съкровище. Тръгна и подписка в Карловската община, чрез която гражданите  поискаха златото да остане в карловския музей, а местата, където то е намерено да се превърнат в туристически атракции. Шансът на Дъбенското злато сега изгрява в класацията Чудесата на България, за него може да се гласува  в рубриката „Национален вот” на началната страница на сайта bgchudesa.com и запалените по инициативата вече атакуват мрежата.

Много малко вероятно е  местата, където бяха открити златните мъниста и  кинжала да се превърнат в туристически атракции. За това трябва проект на специалисти, много пари, а лично аз не виждам и откъде може да тръгне и такава инициатива. Все пък Дъбене стана известно ако не на туристите, то на науката. Това не е малко. Но не знам как то може да подобри животът на хората в селото, коментира кметът Вълко Шойлеков.

Преди около 5000 години преди Христа в долината между днешното село Дъбене и река Стряма се е намирало огромно обредно поле, в което са били полагани дарове към Великата богиня майка. Ритуалът се е повтарял с абсолютна точност в продължение на повече от 2000 години. Сменяли са се само предметите, които древните дарявали на своите богове. Те полагали керамични съдове и други предмети в малки ями, дълбоки около 45-50 сантиметра. След това пръскали върху тях златни мъниста или цели накити. Отгоре нареждали малки обли камъни и засипвали с пръст. Имаме всички основания  да смятаме, че древните, чиито следи се опитваме да разчетем днес, са били траки, коментира археологът Мартин Христов.

Минали са точно десет години от времето, когато Мартин Христов  и колегата му Иван Христов, който от няколко години проучва връх Кози грамади над Старосел, обикалят из Карловско. Докато пазаруват в един магазин в Сопот, те забелязват една жена със златно колие и моментално се впечатляват от неговите елементи и от изработката. Започнали разговор с нея, а тя им разказала историята на бижуто си. Златните мъниста, от които то било съставено ги намерил съпругът и докато орал с трактор нивата си край Дъбене. Местните хора тогава си спомниха, че и през турско, а и по-късно в нивите съвсем случайно са били намирани дребни златни предмети.

През този сезон Мартин Христов разкри древен некропол недалече от обредното поле, в които са полагани даровете за боговете. Археологическите проучвания край Дъбене ще продължат и тази година с подкрепата на Министерство на културата. Основната цел е пълното разкриване  на плоския некропол от ІІІ-тото  хилядолетие преди Христа. Той е пряко свързан с близко разположените ритуални структури и селището в местността Саровка, коментира археологът. Погребалният обред, който са извършвали древните е трупоизгаряне, разкрива той. Изгорелите кости са били поставяни в керамични съдове – урни,  и  били покривани с капак от друг керамичен съд. Те много често са оградени и с камъни. Откритите кости принадлежат както на деца, така и на възрастни индивиди. Интересен е фактът, че заедно с човешките останки в урните се откриват и животински кости, което говори, че в момента на изгаряне на телата при тях е поставяна и жертвена храна. Като погребални дарове се откриват други керамични съдове и предмети като керамични прешлени за вретено, например. Това е първият некропол с трупоизгаряне открит на територия на България, споделя Мартин Христов.